(Ерих Кестнер, 1961) Мили деца, Ето че днес за първи път

(Ерих Кестнер, 1961)

Мили деца,
Ето че през днешния ден за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред, и ми се желае да имам вяра, че в случай че ми наподобявате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, повода е единствено в годишния сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някои от вас се въртят неспокойно по местата си, като че ли седят върху нагорещена печка. Други стърчат като заковани на чиновете си. Трети се заливат в малоумен смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило наежен взор към черната дъска, като че ли вижда пред себе си мрачното бъдеще.

В душата ви се е настанила някаква плашливост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият предопределен час е настъпил. Семейството ви с съмнение ви е довело тук и ви е предало в ръцете на страната. За вас стартира живот по часовник и с това в действителност завършва животът. Оплетената от числа и параграфи, йерархични степени и образователни проекти тясна и все по-тясна мрежа обгръща към този момент и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие към този момент принадлежите към избрана класа. И освен това към най-нисшата. Пред вас са класовите битки и годините на тествания. Сега вие сте плодни семенца, ще би трябвало да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!

Живи и будни сте били до през днешния ден, от на следващия ден стартира консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията - това е пътят, който ви следва. Нищо чудно тогава, че вашето разстройване е по-голямо от любознанието ви.

Има ли някакъв смисъл да ви се дават препоръки по подобен веднъж? И то от човек, на който никакво упорствуване не е помогнало и мирише тъкмо толкоз „ на буркан ", колкото и другите? Все отново позволете му да опита и му признайте заслугата, че най-малко в никакъв случай не е забравял, а и надали в миналото ще не помни какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на учебното заведение. На това сиво и изключително огромно кубче за игра. И по какъв начин му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, сходно на остаряла мъдрост от антична паметна плоча:

„ Не позволявайте да ви унищожат детството! "

Погледнете множеството хора: те се освобождават от своето детство като от остарялата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който към този момент не важи. За тях животът има тип на безконечен колбас, който те непрекъснато изяждат, и това, което са изяли, към този момент не съществува.

В учебно заведение вас старателно ви придвижват от „ долното " през „ междинното " до „ горното " ходило. И когато най-накрая се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите „ непотребни " стъпала и вие към този момент не можете да се върнете назад. А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко коства най-хубавият първи етаж без килера и уханните рафтове, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето? Но множеството хора живеят по този начин: стоят на най-горното ходило без стълба и без дом и си придават значимост. Някога са били деца, след това са станали възрастни, а какво са в този момент? Само който стигне до честна възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се изясняват толкоз комплицирано! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:

„ Не смятайте учебната катедра за престол или амвон! "

Учителят седи на по-високо място не с цел да му се кланяте, а с цел да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И в случай че все пак си дава тип на всезнаещ, простете му го, само че не го вярвайте. Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И тъй като самичък той не печели кой знае какъв брой, на вашата благосклонност ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е вълшебник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия напредък. Но да растете ще би трябвало вие самите!

„ Съобразявайте се с тези, които се преценяват с вас! "

Това звучи по-лесно, в сравнение с става в реалност. А от време на време е ужасно мъчно. В моя клас имаше един възпитаник, чийто татко притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше по този начин мощно на риба, че ни прилошаваше единствено като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и облеклата му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше отговорен за нищо. Така живееше напълно самичък, осмян и отхвърлен, като че ли бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, само че и това не помагаше. И през днешния ден още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е мъчно от време на време да се съобразяваш. И не постоянно ти се удава. Въпреки това човек би трябвало да пробва отначало и отначало.

„ Не бъдете доста прилежни! "

При този съвет лентяите би трябвало да си запушат ушите. Той се отнася единствено до прилежните и е прекомерно значим за тях. Животът не се състои единствено от класни работи. Човек би трябвало да учи, единствено зубрите зубрят. Говоря от персонален опит. Като малко момче бях напряко на път да стана зубър. А че макар всички старания не станах, ме учудва и до през днешния ден. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди противоположното, лъже. А който повярва в тази неистина, даже и да издържи ослепително всичките си изпити, отново няма да наподобява, както би трябвало. За човек е належащо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, другояче със своята подута от познания глава се трансформира в неработоспособен и в нищо повече.

„ Не се надсмивайте над глупците! "

Те не са глупави по своя воля или за ваше наслаждение. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни пояснения, не бих желал да имам работа с него. Мога единствено да го предупредя, че никой не е толкоз интелигентен или мощен, с цел да няма по-умни или по-силни от него. Затова би трябвало да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и цялостен простак.

„ От време на време не вярвайте на учебниците си! "

Те не са основани на Синайската планина, нито по някакъв различен рационален метод. Произлезли са от остарели учебници, които са произлезли от други остарели учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на собствен ред са произлезли отново от остарели учебници. Това някои назовават традиция. Но нещата наподобяват напълно другояче. Днешната война да вземем за пример е надалеч от това, което разказват поемите в учебниците. Тя няма тип на дева с обнажена сабя, блестяща броня и развети пера на шлема, както вероятно е било при борбата за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това въобще не проличава. Не вярвайте също и на истории, в които индивидът е показан като непроменяемо добър, а доблестният воин е самоуверен двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, апелирам ви, тъй като по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите изключително доста! И още нещо: правилото за комплицирана рента повече не ви е належащо, въпреки че още попада в образователната стратегия. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим какъв брой пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно извънредно комплицирано пресмятане. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото положение на света! Но пристигна инфлацията и в 1925 година най-голямото положение на света дружно с цялата спестовна каса не струваше дори и един талер. Обаче правилото за комплицираната рента продължи необезпокоявано да шества в учебниците по броене. После пристигна паричната промяна и от спестяванията и спестовната каса още веднъж нищо не остана. А учебниците по броене отново не видяха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за комплицираната рента. Той към този момент е стар. Точно по този начин, както офанзивата при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.

И ето в този момент вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, благи деца! И в случай че нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, благи родители, в случай че нещо не сте разбрали, питайте децата си!

Снимкa: wikipedia